Направо към съдържанието

Тодор Дермонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Дермонски
Лична информация
ПрякорЙото, Дермонеца
Роден28 ноември 1910 г.
Починал8 януари 1988 г. (77 г.)
Поствратар
Юношески отбори
Мусала (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1926 – 1944 АС-23--
Национален отбор
1930 – 1938 България26(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Тодор Йотов Дермонски (Дермонеца, Йото) (роден под името Тотю Дермонски) е бивш български футболист – вратар. Дългогодишен играч на АС-23 (1926 – 1944). Има 26 мача за националния отбор.

Осъден през 1944 г. от Народния съд на 15 години затвор, тъй като по време на Втората световна война работи в полицията.[1] През 1947 г. е помилван. До края на живота си работи като строител.[2] Участва в изграждането на язовири и заводи, неговата бригада прави козирката на Националния стадион „Васил Левски“. Награден е с Народен орден на труда.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Юноша е на Мусала (София). През 1923 г. преминава в АС-23, като е в първия тим от 1926 г. Налага се като титулярен вратар и лидер на тима, а в немалко мачове носи и капитанската лента. През 1931 г. печели Столичното първенство, а след това и Държавния шампионат. През 1933 г. печели купата „Улпия Сердика“. През 1941 г. е носител на Царската купа. За втори път печели Столичното първенство през 1944 г.

По време на международните си изяви за „асистите“ и националния отбор получава предложения от югославски и френски отбори, но

Остава в АС-23 до края на съществуването на тима същата година. Прекратята кариерата си поради контузия, при падане наранява сериозно рамото си.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Национал е на България между 1930 и 1938 г. През 1932 г. печели Балканската национална купа. Попада и в идеалния отбор на турнира. Дермонски е и знаменосец на тима при откриването на купата.[3] Пази при рекордната загуба на националите с 0:13 от Испания през май 1933 г., като е сменен в 30-ата минута при резултат 0:4. Това ражда думата „дърмон“ (състояние на безизходица и безсилие).[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]