Направо към съдържанието

Стефан Брезински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Брезински
български езиковед
Роден
Починал
11 януари 2018 г. (86 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вСофийски университет

Стефан Христов Брезински e български езиковед, журналист, професор. Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на 14 книги. Наричан е баща на българската журналистическа стилистика.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 януари 1932 в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност „Българска филология“. От 1959 г. е хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии на СУ.

Член е на Съюза на българските журналисти.

Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. „Труд“, а от 2012 г. – във в. „Преса“ и в. „Дума“[2]. В нея засяга проблеми от областта на ортографията[3], [4], но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията[5], психо- и социолингвистиката[6], етимологията, фразеологията[7], историческата граматика[8], диалектологията и стилистиката[9]. Така Брезински, като проф. Владко Мурдаров (водещи телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ), е сред малкото широко популярни български езиковеди.

Последните повече от 10 години от живота си прекарва в Ново село, Видинско, като увековечава новоселяни и говора им в книгата си „Мацакурци ли?“ (2001)[10] Умира на 11 януари 2018 г.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1966 – „Езиковият шаблон", София: Наука и изкуство, 1966
  • 1976 – „Журналистическа стилистика“. София: Наука и изкуство, 1976, 307 с.
    • 2001 – „Журналистическа стилистика“. София: Юнона, 2001, 156 с. (ISBN 954-577-112-7)
  • 1979 – „Помагало по български синтаксис“. София: Наука и изкуство, 1979
  • 2000 – „Български синтаксис“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2000, 316 с. (ISBN 954071349)
  • 2001 – „Мацакурци ли?...“. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“ (ISBN 954-577-112-7)
  • 2004 – „Езиковата култура, без която (не) можем“. София: Издателска къща „Хермес“, 2004, 224 с. (ISBN 954-26-0173-5)[11]
  • 2006 – „Трудният български език“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 284 с. (ISBN 9540722772)
  • 2012 – „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“. София: Изток-Запад, 2012 (ISBN 978-954-321-973-5)[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Отиде си проф. Стефан Брезински, СБЖ, 2018-01-15
  2. Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.
  3. Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.
  4. По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“ Архив на оригинала от 2013-02-15 в Wayback Machine., в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.
  5. Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“ Архив на оригинала от 2018-11-21 в Wayback Machine., в. „Труд“, 13 септември 2010 г.
  6. Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.
  7. Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.
  8. Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.
  9. Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.
  10. Светла Бондова, „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“, БНР, Видин, 16 януари 2018 г.
  11. Михаил Виденов, „За езиковата култура – четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).
  12. „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
За него