Сергей Бирюзов

Сергей Бирюзов
	Сергей Бирюзов
съветски маршал
Звание	маршал на Съветския съюз
Служи на	СССР
Род войски	ПВО,; Ракетни войски със стратегическо предназначение
Командвания	Ракетни войски със стратегическо предназначение
Битки/войни	Битка при Сталинград,; Яш-Кишиневска операция,; Белградска операция
Награди	Герой на СССР и др.
Образование	Военна академия „Фрунзе“
Дата и място на раждане	21 август 1904 г. Скопин, Рязанска губерния, Руска империя
Дата и място на смърт	19 октомври 1964 г. (60 г.) Белград, СФРЮ
Погребан	Некропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия
Друга дейност	Началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР
	Сергей Бирюзов в Общомедия

Сергѐй Семьонович Бирюзо̀в (на руски: Сергѐй Семёнович Бирюзо̀в) е съветски военачалник, маршал на СССР (1955 г.), началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Съветския съюз (1963 – 1964).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 август (8 август стар стил) 1904 г. в Скопин, Рязанска губерния. В РККА постъпва през 1922 г. Член на КПСС от 1926 г. Завършва Военната академия „М. В. Фрунзе“ с диплома I степен през 1937 г. Началник-щаб на стрелкова дивизия (октомври 1937 г. – април 1938 г.), началник на отдел в щаба на Харковския военен окръг (до август 1939 г.). След това е назначен за командир на 132-ра стрелкова дивизия. На 4 юни 1940 г. му е присвоено званието генерал-майор.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война Бирюзов е командир на дивизия (до април 1942 г.) и началник-щаб на войските на Брянския фронт (до ноември 1942 г.). В течение на първата година на войната е раняван пет пъти, два от тях – тежко.

От ноември 1942 г. до април 1943 г. е началник-щаб на 2-ра гвардейска армия на Сталинградския (впоследствие преименуван на Южен фронт). До края на войната е началник-щаб на 4-ти Украински фронт (преименуван от Южен), който е командван от Фьодор Толбухин. Основните сражения на генерал Бирюзов са: Донбаската операция, освобождението на Крим, Яш-Кишиневската операция, освобождението на Белград. От октомври 1944 г. е командир на 37-а армия (до май 1946 г.) и главен военен съветник на българската армия. Обявен за почетен гражданин на София. Завършва войната със звание генерал-полковник.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След май 1946 г. Сергей Семьонович заема постовете заместник-главнокомандващ на Сухопътните войски по боевата подготовка (кратковременно, само до юни), заместник-главнокомандващ на Южната група войски, командир на 10-а механизирана армия (до юни 1947 г.) и главнокомандващ на войските на Приморски военен окръг (до май 1953 г.).

От 1953 г. е армейски генерал, а после – главнокомандващ на Централната група войски (Чехословакия, 1953 – 1954), пръв заместник на главнокомандващия войските за ПВО (1954 – 1955). На 11 март 1955 г. е повишен в маршал на Съветския съюз.

По-късно Бирюзов оглавява ПВО, едновременно явявайки се заместник-министър на отбраната на СССР (1955 – 1962). На 1 февруари 1958 г. му е присвоено званието „Герой на Съветския съюз“. От 1956 г. е кандидат, а от 1961 г. – член на ЦК на КПСС. През април 1962 г. е назначен на поста главнокомандващ на РВСН (ракетните войски със стратегическо предназначение – на руски: ракетных войск стратегического назначения). През март 1963 г. Бирюзов получава назначение на длъжността началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР и е повишен в първи заместник-министър на отбраната.

На 19 октомври 1964 г. маршал Бирюзов загива в авиационна катастрофа близо до Белград, на хълма Авала. Йосип Броз Тито награждава посмъртно маршала с ордена „Народен герой на Югославия“. Прахът на Сергей Семьонович Бирюзов се съхранява в урна в Кремълския некропол на Червен площад в Москва.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Медал Златна звезда на Герой на Съветския съюз № 10828 (1 февруари 1958)
Пет ордена „Ленин“ (27 март 1942, 6 ноември 1947, 20 август 1954, 1 февруари 1958 и 20 август 1964 г.)
Три ордена „Червено знаме“ (13 септември и 3 ноември 1944 г. и 20 април 1953 г.)
Орден „Суворов“ I степен (16 май 1944 г.)
Орден „Суворов“ II степен (31 март 1943 г.)
Орден „Кутузов“ I степен (17 март 1943 г.)
Орден „Богдан Хмелницки“ I степен (19 март 1944 г.)
Орден „Народен герой на Югославия“ (октомври 1964 г., посмъртно; Югославия)
Съветски медали и чуждестранни ордени

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 1965 г. за отзнаменуване на 20-годишнината от победата на СССР над фашистка Германия улица в Москва е преименувана в „Маршал Бирюзов“. На нея също така днес има издигнат обелиск.
В чест на Сергей Бирюзов са наименувани улици в Минск, Рязан, Новоросийск, Тюмен, Полтава, Донецк, Судак, Севастопол, Саратов, Караганда и Одинцово.
В град Скопин са поставени негов бюст и паметна плоча.
От края на 1960-те до април 2003 г. неговото име носи и днешната улица „Стара Космажка“ в Белград.
На мястото на катастрофата на хълма Авала край Белград е издигнат монумент на съветските ветерани.
През юли 1966 г. от стапелите на корабостроителницата „Brodosplit“ в Хърватия (СФРЮ) е спуснат танкерът „Maršal Birjuzov“ (20 800 тона), изготвен по поръчка на външноикономическото обединение „Судоимпорт“ (СССР).

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

((ru)) Бирюзов С.С. Когда гремели пушки. Москва.: Воениздат, 1961 г.
Бирюзов С.С. Советский солдат на Балканах. Москва.: Воениздат, 1963 г.
Бирюзов С.С. Суровые годы. 1941 – 1945. Москва. 1966 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бирюзов, Сергей Семёнович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.