Иван Станков (Дибенко)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Станков
български партизанин
Роден
Починал
11 август 1944 г. (32 г.)

Иван Станков (Дибенко) е участник в съпротивително движение в България по време на Втората световна война, партизанин от Партизански отряд „Христо Ботев“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Старият партизански паметник на площада в Генерал Николаево

Иван Йозов Станков е роден на 5 януари 1912 г. в Калъчлии (днес кв. Генерал Николово в град Раковски). От 1931 г. е член на РМС. През 1934 г. като войник е задържан за конспиративна дейност в казармата. По-късно е освободен поради липса на доказателства. През 1943 г. е изпратен в „черните роти“ в село Чучулигово, а след това преместен в Пловдив. Оттам на 16 юли 1944 г. бяга и става партизанин в IV полска дружина „Любен“ на Първа средногорска бригада „Христо Ботев“.[1]

Иван Станков загива в сражение на 11 август 1944 г. в местността „Стефанов камък“ над село Върбен[2].

От 1957 г. стадионът и футболният клуб в село Генерал Николаево носят неговото име – „Дибенко“. По-късно те са преименувани.

Слав Станков, първият кмет на град Раковски, е негов син.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кулин Р., Бойният път на Четвърта полска дружина „Любен“
  2. Димитров Б., Миналото на град Раковски, София, 1989 г.