Дейвид Бекъм
Дейвид Бекъм | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | Бекс Спайсбой | ||||||||
Роден | Дейвид Робърт Джоузеф Бекъм 2 май 1975 г. | ||||||||
Ръст | 183 см | ||||||||
Пост | Полузащитник | ||||||||
Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
Дейвид Бекъм в Общомедия |
Дейвид Робърт Джоузеф Бекъм (на английски: David Robert Joseph Beckham) е английски футболист, модел и актьор. Играл е предимно като десен или централен полузащитник. Бекъм е прекарал по-голямата част от кариерата си като футболист на Манчестър Юнайтед, където добива световна слава, печелил е шест пъти Висшата лига и един път Шампионската лига. Дейвид е играл също и за Реал Мадрид, ЛА Галакси, Милан и ПСЖ. Известен е с прецизните си пасове, центрирания и изпълнения на преки свободни удари. Бекъм е бивш капитан на английския национален отбор по футбол, за който има записани 115 мача и 17 гола и е участвал на три Световни първенства – през 1998, 2002 и 2006 г.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
На 11-годишна възраст печели награда за млад талант, връчена му от сър Боби Чарлтън. Дейвид прекарва незабравима ваканция в Барселона, където по това време се състезават редица английски футболисти под ръководството на Тери Винейбълс.
Манчестър Юнайтед[редактиране | редактиране на кода]
Между 1991 г. и 2003 г. играе в Манчестър Юнайтед. Привъженик на клуба от дете, Дейвид с радост приема предложението и постъпва в Младежката Академия на клуба. След напускането на Пол Инс, Андрей Канчелскис и Марк Хюз, Бекъм заедно с младите си колеги – Пол Скоулс, Братята Невил, Райън Гигс и Ники Бът се налагат в първия отбор. С тяхното име се свързват и най-големите успехи на клуба. Името му става известно за широката публика, след брилянтния му гол от близо 60 м срещу ФК Уимбълдън през 1996 г. През същата година Дейвид Бекъм дебютира за националния отбор на Англия и бива избран за най-добър млад играч в местното първенство. Най-големите му успехи с екипа на „червените дяволи“ обаче тепърва предстоят. В знаменития сезон 1998/99 Манчестър Юнайтед печели по изключителен начин требъл, а участието на „Спайс Бой“ е от голяма важност за успеха.
Изключителните му пасове и изпъления от пряк свободен удар се превръщат в негова запазена марка, а от тях подаванията му най-много се възползват нападателната двойка Дуайт Йорк и Анди Коул. В последния ден от сезона Бекъм бележи гол от ъгъла на наказателното поле, за 1:1 срещу Тотнъм Хотспър, впоследствие Юнайтед печели с 2:1, с което и титлата. Дейвид бележи и по-рано в полуфилната среща от турнира за ФА Къп с Арсенал.
На „Вила Парк“ в Бирмингам Дейвид се разписва след красив прехвърлящ удар от около 25 м. Юнайтед отива на финал след гол на Райън Гигс в продълженията.
Най-запомнящ се от всички успехи, през знаменития сезон е финалът в Барселона срещу Байерн Мюнхен. След 90 минути игра „баварците“ водят с 1:0, а „червените дяволи“ не приличат на себе си. С два гола в продълженията обаче, Юнайтед печели в един от най-великите финали за всички времена. И двата гола идват след центрирания от корнер на Бекъм.
На 24 години Дейвид Бекъм вече е спечелил почти всичко във футбола, прибавяйки към колекцията си и Световната Суперкупа, през декември. В края на календарната година се разминава на косъм с двете най-престижни индивидуални отличия – Златната топка и Наградата за най-добър футболист в света за годината. Остава втори изпреварен от бразилеца Ривалдо. В следващите години Юнайтед става шампион още 3 пъти (1999/00;00/01;02/03), а Бекъм прогресира. Прогресират също така, но в негативен аспект и отношения му с мениджъра на Манчестър Юнайтед – легендарния Сър Алекс Фъргюсън, неодобряващ публичните му изяви извън терена. През 2003 Дейвид е уцелен, макар и по невнимание с футболна обувка от своя мениджър (така самия играч описва инцидента). Юнайтед губи у дома от Арсенал за ФА Къп, а Сър Алекс е на мнение, че голяма вина за головете има именно седмицата на „червените дяволи“. Отношенията между двамата достигат своя апогей през април 2003, когато в решителния мач реванш от Шампионската лига, Дейвид Бекъм е оставен на резервната скамейка. Впоследствие влиза в игра при 2:3 и с два гола спомага за победата на своя отбор, който обаче отпада от турнира.
Реал Мадрид[редактиране | редактиране на кода]
През лятото на 2003 г. Бекъм е продаден на Реал Мадрид след като отношенията му с легендарния мениджър Алекс Фъргюсън се влошават. С белия балет той изиграва 4 сезона, но не успява да повтори успехите си с червените дяволи. Суперселекцията на кралския отбор успява да спечели едва един път шампионата на Испания за четирите сезона, които Бекъм прекарва там – през 2007 г.
Лос Анджелис Галакси[редактиране | редактиране на кода]
Дейвид Бекъм преминава през лятото на 2007 г. в тима на Лос Анджелис Галакси от американската „Мейджър Сокър Лига“, като негова основна цел е популяризирането на футбола в САЩ.
Милан[редактиране | редактиране на кода]
През втората половина на сезон 2008/2009 Дейвид Бекъм се присъединява под наем към отбора на Милан. Така след като играе с 3-ма носители на „Златната топка“ в Реал Мадрид (Роналдо, Луиш Фиго, Зинедин Зидан) той прави същото и в Милан (Роналдиньо, Кака, Андрий Шевченко). Дебютира за росонерите на 6 януари 2009 г. в приятелската среща срещу Хамбургер ШФ. Първия си гол в Серия А отбелязва на 25 януари 2009 г. в срещата ФК Болоня – „Милан“ 1 – 4.
ПСЖ[редактиране | редактиране на кода]
На 31 януари 2013 преминава в ПСЖ, където изиграва последния си сезон като професионален футболист. Заплатата на Дейвид през този период отива за благотворителност.[1] Бекъм се оттегля от футбол на 6 май 2013 г., само 3 дни след като помогна на ПСЖ да спечели титлата за пръв път от 1994 г.
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
През 2006 г. се отказва от капитанската лента на родната си страна. След отказа си не бива повикан повече в националния отбор от новия наставник на „албионците“ Стийв Макларън.
През март 2008 г. Бекъм се завръща в националния отбор на Англия, където изиграва рекордния мач номер 100 с фланелката на националите. А самата кариера на Бекъм в националния отбор е една поредица от възходи и падения, изпъстрена с червени картони, решителни голове и изпитаната гордост от ролята на капитан. Завръщането на Дейвид в националния отбор и края на сезона в САЩ, налагат за втора поредна година, той да се обърне към някои от големите европейски грандове, за да поддържа форма с тях.
Голове на световни първенства[редактиране | редактиране на кода]
Гола на Бекъм срещу Гърция |
---|
На световното първенство през 1998 г. отбелязва гол в срещата Англия – Колумбия (2 – 0). На 1/8 финала срещу Аржентина обаче е изгонен за спорен фаул срещу Диего Симеоне, с което си навлича гнева на британските фенове. На световното първенство през 2002 г. изкупва вината си, като отбелязва гол от дузпа в срещата Англия-Аржентина (1 – 0). На световното първенство през 2006 г. отбелязва гол в осминафиналния мач Англия – Еквадор (1 – 0). През 2001 г. получава капитанската лента, от която се отказва през 2006 (наследен е от Джон Тери). След красив гол от пряк свободен удар в 93 мин. срещу Гърция класира Англия за Мондиала през 2002 г.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Женен е за моделката и поп певица Виктория Бекъм, от която има трима сина и една дъщеря – Бруклин, Ромео, Круз и Харпър. Той участва в реклами на Пепси, които се гледат с голям интерес от почитателите му по цял свят.
От момента на пристигането на звездното семейство в Ел Ей, Бекъм се превръщат в основна цел на журналисти и папараци. Неведнъж Дейвид оглавява класацията за най-стилно облечен мъж. Интересно е да се отбележи, че Бекс печели по-голяма част от приходите си благодарение на участието си в реклами, отколкото като футболист в Галакси.
През 2003 г. излиза неговата автобиография „Моята истина“.
Статистика[редактиране | редактиране на кода]
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Клуб | Сезон | Шампионат | Купа | Континентални турнири |
Други турнири |
Общо | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | ||
Манчестър Юнайтед | 1992 – 93 | 69 | 220 | 39 | 228 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 |
1993 – 94 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
Престън | 1994 – 95 | 5 | 2 | 0 | 0 | – | 0 | 0 | 5 | 2 | |
Манчестър Юнайтед | 1994 – 95 | 4 | 0 | 5 | 0 | 1 | 1 | 0 | 0 | 10 | 1 |
1995 – 96 | 33 | 7 | 5 | 1 | 2 | 0 | 0 | 0 | 40 | 8 | |
1996 – 97 | 36 | 8 | 2 | 1 | 10 | 2 | 1 | 1 | 49 | 12 | |
1997 – 98 | 37 | 9 | 4 | 2 | 8 | 0 | 1 | 0 | 50 | 11 | |
1998 – 99 | 34 | 6 | 8 | 1 | 12 | 2 | 1 | 0 | 55 | 9 | |
1999 – 2000 | 31 | 6 | – | 12 | 2 | 5 | 0 | 48 | 8 | ||
2000 – 01 | 31 | 9 | 2 | 0 | 12 | 0 | 1 | 0 | 46 | 9 | |
2001 – 02 | 28 | 11 | 1 | 0 | 13 | 5 | 1 | 0 | 43 | 16 | |
2002 – 03 | 31 | 6 | 8 | 2 | 13 | 3 | 0 | 0 | 52 | 11 | |
Общо | 265 | 292 | 36 | 7 | 83 | 15 | 10 | 1 | 394 | 85 | |
Реал Мадрид | 2003 – 04 | 32 | 3 | 4 | 2 | 7 | 1 | 2 | 1 | 45 | 7 |
2004 – 05 | 30 | 4 | 0 | 0 | 8 | 0 | 0 | 0 | 38 | 4 | |
2005 – 06 | 31 | 3 | 3 | 1 | 7 | 1 | 0 | 0 | 41 | 5 | |
2006 – 07 | 23 | 3 | 2 | 1 | 6 | 0 | 0 | 0 | 31 | 4 | |
Общо | 116 | 13 | 9 | 4 | 28 | 2 | 2 | 1 | 155 | 20 | |
ЛА Галакси | 2007 | 5 | 0 | 0 | 0 | – | 2 | 1 | 7 | 1 | |
2008 | 25 | 5 | 0 | 0 | – | 0 | 0 | 25 | 5 | ||
Милан | 2008 – 09 | 18 | 2 | 0 | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 20 | 2 |
ЛА Галакси | 2009 | 11 | 2 | 0 | 0 | – | 4 | 0 | 15 | 2 | |
Милан | 2009 – 10 | 11 | 0 | 0 | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 13 | 0 |
Общо | 29 | 2 | 0 | 0 | 4 | 0 | 0 | 0 | 33 | 2 | |
ЛА Галакси | 2010 | 7 | 2 | 0 | 0 | – | 3 | 0 | 10 | 2 | |
2011 | 26 | 2 | 0 | 0 | – | 4 | 0 | 30 | 2 | ||
2012 | 24 | 7 | 0 | 0 | 1 | 1 | 6 | 0 | 31 | 8 | |
Общо | 98 | 18 | 0 | 0 | 1 | 1 | 19 | 1 | 118 | 20 | |
ПСЖ | 2012 – 13 | 10 | 0 | 2 | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 14 | 0 |
Общо за кариерата | 523 | 97 | 47 | 11 | 118 | 18 | 31 | 3 | 719 | 129 |
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Англия | ||
---|---|---|
Година | Мачове | Голове |
1996 | 3 | 0 |
1997 | 9 | 0 |
1998 | 8 | 1 |
1999 | 7 | 0 |
2000 | 10 | 0 |
2001 | 10 | 5 |
2002 | 9 | 3 |
2003 | 9 | 4 |
2004 | 12 | 2 |
2005 | 9 | 1 |
2006 | 8 | 1 |
2007 | 5 | 0 |
2008 | 8 | 0 |
2009 | 8 | 0 |
Общо | 115 | 17 |
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Манчестър Юнайтед[редактиране | редактиране на кода]
- Шампионска лига – 1 (1999)
- Суперкупа на Европа – 1 (1999)
- Междуконтинентална купа – 1 (1999)
- Английска висша лига – 6 (1996, 1997, 1999, 2000, 2001, 2003)
- ФА Къп – 2 (1996, 1999)
- Къмюнити Шийлд – 4 (1993, 1994, 1996, 1997)
Реал Мадрид[редактиране | редактиране на кода]
- Примера Дивисион – 1 (2007)
- Суперкупа на Испания – 1 (2003)
ЛА Галакси[редактиране | редактиране на кода]
- Купата на МЛС – 2 (2011, 2012)
- Съпортърс Шийлд – 2 (2010, 2011)
ПСЖ[редактиране | редактиране на кода]
- Лига 1 – 1 (2013)
Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]
- Идеален отбор на годината на УЕФА – 2 (2001, 2003)
- Идеален отбор на Висшата лига – 4 (1997, 1998, 1999, 2000)
- Футболист на годината на УЕФА – 1 (1999)
- Полузащитник на годината на УЕФА – 1 (1999)
- Футболист на годината на Висшата лига – 1 (2003)
- Футболист на годината на Манчестър Юнайтед – 1 (1997)
- Футболист на годината на Реал Мадрид – 1 (2006)
- Млад футболист на Висшата лига – 1 (1997)
- Идеален отбор на годината на ESM – 1 (1999)
- Спортна личност на годината на Би Би Си – 1 (2001)
- ФИФА 100