Ганю Атанасов

Ганю Атанасов
български офицер
поручик Ганю Атанасов (1885)
Звание	Полковник
Служи на	България
Род войски	Пехота
Командвания	2-ри резервен полк 18-и пехотен полк
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	26 октомври 1860 г. (стар стил) Брестовица, Османска империя
Дата и място на смърт	1 май 1935 г. Пловдив, България

Ганю (Ганьо) Атанасов Атанасов е български военен деец, полковник, един от създателите на БТЦРК и участник в Сръбско-българската (1885), Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Ганю Атанасов е роден на 26 октомври 1860 г. в с. Брестовица, Османска империя. На 10 май 1879 година завършва Софийското военно училище в 1^-ви випуск и като юнкер 2^-ри разряд е произведен в чин прапоршчик. При производството получава назначение за Източнорумелийската милиция. На 15 май офицерите пристигат в Пловдив и той назначен за адютант на 1^-ва пловдивска дружина. През ноември същата година чинът му е приравнен на подпоручик, а на 9 юли 1881 година е произведен в чин поручик.

На 10 февруари 1885 година поручик Атанасов, който изпълнява длъжността военен прокурор на Пловдив, заедно с други революционни дейци, участва в създаването на Българският таен централен революционен комитет. Взема дейно участие и в Съединението на България.

На 7 септември 1885 година е причислен към 9^-а харманлийска дружина, а на 9 септември произведен в чин капитан и назначен за командир на дружината, която влиза в сформирания на същия ден Търново-Сейменски отряд.

По-късно, като капитан е дружинен командир в 22^-ри пехотен тракийски полк. На 17 април 1887 г. е произведен в чин майор. Служи във Военното министерство и през 1892 е произведен в чин подполковник. Като подполковник е командир на 2^-ри пехотен резервен полк, а в периода (5 март 1898 – 13 март 1900) командва 18^-и пехотен етърски полк. Междувременно през 1899 г. е произведен в чин полковник, а на 22 март преминава в запаса.

Поковник Атанасов е мобилизиран по време на Първата световна война (1915 – 1918), като е на разположение на Щаба на действащата армия. Служи и като ревизьор-контрольор по реквизицията във Видин.

Полковник Ганю Атанасов умира на 1 май 1935 година в Пловдив.

Военни звания

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (9 юли 1881)
• Капитан (9 септември 1885)
• Майор (17 април 1887)
• Подполковник (1892)
• Полковник (1899)

Награди

• Орден „За заслуга“ сребърен, Фердинандова емисия с небесно синя калодка
• Царски орден „Св. Александър“ IV степен без мечове
• Орден „За заслуга“ Фердинандова емисия с небесно червена калодка
• Знак „За 10 години отлична служба“
• Знак „За 20 години отлична служба“
• Възпоменателен медал „Кръст за възшествието на Княз Фердинанд I 1887“
• Възпоменателен медал „За участие в Сръбско-българската война 1885“
• Възпоменателен медал „За бракосъчетанието на княз Фердинанд I с княгиня Мария Луиза“ без корона
• Медал „За построяването на железопътната линия Ямбол-Бургас“, сребърен

Източници

• Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 157
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
• Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софисйкото военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). 57. София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929.

Външни препратки

• Форуми „Бойна Слава“ – Атанасов, Ганю (Ташев, Ангел Атанасов)
• Съединението на Източна Румелия с княжество България
• Медали на Ганю Атанасов

• Портал „Военна история на България“