Беседа:Анна Окса

Passato remoto и някои други тънкости. Колега Овалоф, тъй като си ми върнал някои корекции трябва да ти обърна внимание върху един - два проблема. "Ed Anna pensò" - глаголът е в passato remoto, което граматично време няма точен аналог на български и се използва за описание на събития вече нямащи никаква връзка с настоящето (изключвам факта, че в някои южни диалекти все още се използва като минало свършено време). В зависимост от контекста може да се преведе и като сегашно историческо (в случая неприложимо) и като минало свършено и като минало несвършено време - в последния случай, ако изразява продължаващо действие - пак далеч в миналото. Вземайки предвид и факта, че "e (ed)" означава освен "и" също и "а", далеч по удачния превод в случая е "А Анна (тогава, по онова време) мислеше/помисли (че)". По втория въпрос - "Pensami per te". Макар и "мисли ме" да е буквалния превод на "pensami", на български звучи грубо, да не кажа - недодялано и определено не е подходящо когато става въпрос за поезия; "per" освен "за" се превежда и "заради", поради факта, че в италианския няма аналог на втората дума и от контекста трябва да стане ясно, кое от двете да се избере. Отново тъй като говорим за поезия е за предпочитане вариантът "Мисли за мен заради себе си (заради теб самия)". Трето: - не ми е ясно къде в "Mezzo angolo del cielo" - буквално "половин ъгъл от небето" си видял думите "лъч надежда". В разговорния език думите "pezzo", "angolo" и някои други подобни се използват за указване на част от нещо. И пак понеже говорим за поезия оптималният превод е "къс(че)", умалителната форма е за предпочитане. Четвърто - "Гръдно до". Не, че не е правилно, но поне на една част от хората, незапознати с музикалната терминология, когато видят това заглавие няма да им стане ясно, че става въпрос за нотата "до", поради което е желателно да се вмъкне в превода. И накрая "Санремо" е правилно, доколкото самите италианци го изписват така, но на български изглежда като "Светипетър". Все пак фестивалът е наречен на името на града, а не на светеца (чието име носи градът) и е по правилно да е с малките букви. Dino Rediferro (беседа) 00:36, 25 февруари 2016 (UTC)[отговор]

Здравей и ти благодаря, че се обоснови за корекциите. (Направо ми казвай Никола, понеже е къде-къде по-ненатоварващо :)

На първо място държа да отбележа, че преводите на заглавията съм ги извел от личното си разбиране на текстовете заедно с контекста (понеже понякога не могат да се преведат дума по дума без контекст, а има и случаи, в които буквалният превод може да звучи не на място на български, затова за предпочитане е нещо по-поетично, но съвсем разбираемо на български (и по възможност имащо точен еквивалент).

„Ed Anna pensò“ се среща още в първия куплет на текста:

„

Ed Anna pensò:
«Domani vedrò
un'alba diversa»

“

, което според мен би се превело по горе-долу следния начин:

„

„И (тогава) Анна се замисли/си помисли:
„Утре ще видя/зърна
друга/различна зора“.

“

(Понеже нямам готов превод на цялата песен, то поне съм се опитал да схвана самата идея; чувството зад нея.) Следователно най-удачните варианти според мен са или „И Анна се замисли“, или „И Анна си помисли“, но едва ли „И Анна мислеше“, както си го коригирал. В случая passato remoto си отговаря точно на нашето минало свършено време, при това с представките за- или по- за означаване на напълно завършено действие, нямащо връзка с настоящето.

Относно Pensami per te – понеже имам готов превод на песента отпреди около една година (да подчертая, че не целя да си правя реклама, а само да бъда точен относно заглавието), опирайки се на контекста, тук отново съм намерил за съвсем удачно да го преведа „Мисли ме за себе си“, или дори по-ясно „Мисли ме/за мен като за себе си“, понеже в контекста се подразбира картбланша, така да се изразя, който Анна (или лирическата героиня) дава на отсрещния да я приеме като за негова съчувственичка (не ми идва точната дума, затова си позволявам да използвам тази). С други думи – двамата са сродни души и мислят еднакво, като тя знае за това и го подтиква да се чувства свободно с нея.

Mezzo angolo di cielo беше особен случай – при първите прочитания на текста на песента не можах да схвана съвсем идеята зад така изразения буквално „половин ъгъл от небето“. След няколко особено незадълбочени размишления над него стигнах до извода, че цялата песен е вид молба към висшето, ако не Бог, да възвърне надеждата за живот на човечеството изобщо. „Лъч надежда от небето“ първоначално го намерих за най-добре звучащо, въпреки че и на тази песен все още нямам готов превод, затова не мога да твърдя със сигурност. Понеже, както казах, не съм отделял много време на текста на песента, по инерция го редактирах така, както е в момента. Но, признавам, препрочетох текста отново и смея да кажа, че ако го оставя да е „лъч надежда“, то в такъв случай няма да се върже съвсем с целия текст. По-удачно би било нещо от сорта на „(Райско) късче от небето“ или „(Райско) кътче на небето“, на което хората ще се извисят над всички беди, неволи и трагедии на съвременния свят, породени от военни конфликти и т.н. Тук може да се обсъди по-детайлно, ако имаш време и желание – помощ за преводи на каквото и да е не отказвам. :)

Относно гръдното до – признавам, че не съм се ровичкал да потърся дали го има някъде преведено като термин в музиката, но за щастие, в италианската Уикипедия го има обяснено подробно що е то, откъдето изведох и превода:

„

Con il termine celeberrimo di "do di petto" è stato, e continua ad essere, impropriamente indicato il do₄ eseguito dai tenori romantici e post-romantici con voce piena, laddove tale nota veniva precedentemente emessa in falsettone.

“

Както сам каза, не е грешно, но за тези, които не са запознати с него, едва ли ще разберат от първия миг за какво става дума. Може да добавя бележка отдолу относно заглавието и значението му.

И последното – относно Санремо – в беседата на италиански е обсъден въпросът, засягащ изписването на името на града. Понеже на български правописът на чуждите географски имена (с изключение на наложените, разбира се) се предава така, както е на дадения език, то в такъв случай както градът, така и фестивалът ще бъдат изписани слято.

Надявам се да съм бил достатъчно изчерпателен. Ще се радвам да обсъдим по-подробно въпроса с Mezzo angolo di cielo, ако, разбира се, имаш време и желание. Ако има нещо друго, с което може би не си съгласен или не ти звучи на място, насреща съм относно кариерата на Анна (понеже вече я следвам от две години и мога да кажа, че съм запознат из детайли с кариерата ѝ и най-вече със смисъла на песните, затова се опитвам да предам по възможно най-добър начин всичко свързано с нея на български – било то преводи на песни или дори статията в случая, като помощ никога не отказвам :). Поздрави, Nicholas ovaloff (беседа) 02:00, 25 февруари 2016 (UTC)[отговор]

Комплименти, Никола! Подходил си много професионално към проблема. Веднага да кажа, че както направените корекции, в по-голямата им част, така и започнатата дискусия бяха до голяма степен провокация. Причините за нея бяха две - първо ми беше ми беше любопитно доколко задълбочено си "разнищил" въпроса (за съжаление голяма част от преводачите я карат малко "наизуст") и втората, че в типичен италиански стил реших, казано по нашему "да търся под вола теле" и с последното занимаващият се с италиански е хубаво да свикне отрано. Това второто се отнася особено за вече дискутирания "Лъч надежда от небето". Дори и да възпроизвежда идеално контекста на песента, аз лично не бих рискувал да го преведа така и бих "играл на сигурно". Причината за това е основно, че има известен брой песни, на които заглавието не се "пасва" съвсем с текста на песента, а в някои случаи и умишлено направо им противоречи. Точно "Senza pieta" на Окса може да послужи за пример - да се обича "без милост" малко нещо не се връзва, дори и в поезията :-). Вероятно най-крайният случай в това отношение е песента на Рамщайн "Du hast" (Ти имаш), в която обаче се пее "Du hast nicht" - т.е. "Ти нямаш" :-). Това за "гръдното до" беше, както и донякъде вече писах, заостряне на вниманието към един специфичен проблем - има случаи, в които преводачът трябва да е сигурен, че е невъзможно да бъде разбран погрешно - само като пример - ако се касае за инструкции за безопасна експлоатация и други подобни случаи, най-вече в индустрията (в тази връзка можеш да погледнеш страницата за законите на Мърфи, а защо не - и самите тях). Поздрави! Dino Rediferro (беседа) 16:08, 28 февруари 2016 (UTC)[отговор]