Направо към съдържанието

Ангел Марин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангел Марин
български политик
Роден
Починал
18 март 2024 г. (82 г.)
Учил вНационален военен университет
Политика
ПартияБългарска социалистическа партия (1990 г. – 2002 г.)
независим политик (2012 г. – 2024 г.)
3-ти вицепрезидент на Република България
22 януари 2002 – 22 януари 2012
Семейство
СъпругаСтанка Марина
Ангел Марин в Общомедия

Ангел Иванов Ма̀рин е български офицер, политик и 3-ти вицепрезидент на Република България в периода от 22 януари 2002 до 22 януари 2012 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в гр. Батак, област Пазарджик на 8 януари 1942 г. Завършва гимназията в Девин през 1960 г. и 5-годишния курс по специалност „Земна артилерия“ в тогавашното Висше военно артилерийско училище в Шумен (сега: факултет на Националния военен университет „Васил Левски“), като придобива висше гражданско образование с квалификация „инженер по радиоелектронна техника“ (1965). По-късно завършва със златен медал 4-годишния курс на Военната артилерийска академия в Ленинград, СССР (1974 – 1978).

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1965 г. служи в ракетните войски на българската армия, като преминава през всички длъжности. От 1965 до 1970 г. е началник на разчет ДУ и насочване на ракетата в 6-а свободна батарея на 56-а ракетна бригада. Между 1970 и 1972 г. е началник на огнево отделение в 6-а свободна батарея на същата бригада. В периода 1972 – 1974 г. е командир на батареята.

След като завършва военната академия е назначен за командир на 2-ри отделен ракетен дивизион на втора мотострелкова дивизия в Стара Загора до 1980. От 1980 до 1982 г. е командир на 41-ви артилерийски полк в Стара Загора. Между 1982 и 1987 г. е началник на ракетните войски и артилерията на 2-ра мотострелкова дивизия. В периода 1987 – 1990 г. е командващ ракетните войски и артилерията на трета армия.[1]

През 1991 г. му е присвоено военното звание генерал-майор, като от 1990 г. е командващ на зенитно-ракетните войски и артилерия на сухопътните войски. Ръководи формированието и след реорганизирането му в управление през август 1996 г.[2][3][4] до 16 март 1998 г., когато е освободен от длъжността и от военна служба, заради публичните си критики на политиката за присъединяване на страната към НАТО.[5]

Президентски и вице-президентски избори, 2001 г.[редактиране | редактиране на кода]

На президентските избори през 2001 г. е избран за вицепрезидент на Република България в двойка с Георги Първанов.

Резултати от президентските избори в България на 11/18 ноември 2001 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Петър Берон Стоян Андреев Съюз България 31 394 1,11%
Петър Стоянов Нели Куцкова инициативен комитет 991 680 34,95% 1 731 676 45,87%
Богомил Бонев Атанас Железчев Гражданска партия на България 546 801 19,27%
Жорж Ганчев Веселин Бончев Блокът на Жорж Ганчев 95 481 3,36%
Георги Първанов Ангел Марин Коалиция за България 1 032 665 36,39% 2 043 443 54,13%
Ренета Инджова Кръстю Илов Демократичен алианс 139 680 4,92%
Общо: 2 837 701 3 775 119
  десница и център
  левица

В деня в който окончателната му присъда е потвърдена (14 ноември 2001 г.), първият осъден действащ български народен представител (осъден за побой и изнудване) Цветелин Кънчев, който е и лидер на ромската организация Евророма, дава подкрепата си за Първанов на предстоящите президентски избори.[6][7] Изказват се мнения че ще последва помилване за Кънчев ако Първанов бъде избран. Осъдилата Кънчев съдия и кандидат за вицепрезидент Нели Куцкова изпраща отворено писмо до Първанов, в което го обвинява заради това, че приема подкрепа от един престъпник и пита дали, ако бъде избран, няма да го помилва.[8]. Във вестник „Демокрация“ излиза статия по случая със заглавие „Подкрепа за помилване?“.[9]

През април 2005 г. Цветелин Кънчев е помилван от Ангел Марин. Има мнения, че помилването е за да може Кънчев да се кандидатира за депутат, въпреки че по това време присъдата е вече намалена на условна от съда и е спорно дали тя би била проблем.[10] Според Марин, мотивът за помилването е доброто поведение на Кънчев в затвора.[11]. Счита се, че помилването на Цветелин Кънчев от Марин е сделка между него и президента Георги Първанов за гласовете на ромската общност в България на президентските избори през октомври 2006 г.[12]

Президентски и вицепрезидентски избори, 2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. Марин и Първанов са преизбрани за втори 5-годишен мандат.

По време на двата си мандата Марин помилва 533 души и отказва помилване на 8628 души.[13]

На 9 декември 2011 г. о.р. генерал-майор Ангел Марин е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към Република България.[14]

Ангел Марин умира на 18 март 2024 г. на 82 годишна възраст.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Гимназия в Девин (1960)
  • Висше военно артилерийско училище (1960 – 1965)
  • Военната артилерийска академия, Санкт Петербург (1974 – 1978)

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • лейтенант-инженер (1965)
  • старши лейтенант-инженер (1968)
  • лейтенант-инженер (1969)
  • старши лейтенант-инженер (1970)
  • капитан-инженер (1973)
  • майор-инженер (1978)
  • подполковник-инженер (1983)
  • полковник-инженер (1988)
  • генерал-майор инженер (1991)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За безупречна служба“ – III ст.
  • „1300 години България“

На 10 януари 2012 г. Ангел Марин е награден от президента Георги Първанов с Орден Стара планина – първа степен с мечове за изключително големи заслуги към България.[15] Предложението за награждаването му е издигнато от 11 неправителствени организации[16] и одобрено от Министерския съвет на България на 7 декември 2011 г.[17]

След остри реплики от страна на премиера Бойко Борисов, въпреки че одобрението за самото награждаване идва с негов подпис,[18] и несъгласие с мотивите за награждаването, Ангел Марин връща ордена на 13 януари 2012 г.[19][20]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

До смъртта си Марин е женен за Станка Марина. Те имат син и дъщеря на име Симеон и Стояна, както и двама внуци. Единият му внук е кръстен на него.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангел Марин е удостоен със званието почетен гражданин на гр. Батак и гр. Смоленск
  • Автор е на книгата „Последната война“.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 272
  2. ↑ Указ № 315 от 27 август 1996 г., ДВ бр. 75/1996
  3. ↑ Указ № 383 от 1 септември 1997 г., ДВ бр. 77/1997
  4. ↑ Указ № 86 от 16 март 1998 г., ДВ бр. 35/1998
  5. ↑ https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2001/10/06/211405_miho_mihov_-_generalut_ptica/
  6. ↑ „Подкрепа за помилване?“ Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine. – статия във в. „Демокрация“ от 15 ноември 2001 на сайта digsys.bg
  7. ↑ „Жорж, Берон и Евророма застават зад Г. Първанов“ – segabg.com, 15 ноември 2001 г.
  8. ↑ Отворено писмо до Първанов от Нели Куцкова – segabg.com, 16 ноември 2001 г.
  9. ↑ „Подкрепа за помилване?“ Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine. – статия във в. „Демокрация“ от 15 ноември 2001 на сайта digsys.bg
  10. ↑ „Ангел Марин помилва Цветелин Кънчев“: спорно е дали това има нещо общо с евентуалното му кандидатиране за депутат – segabg.com от 29 април 2005
  11. ↑ Ангел Марин: „Аз помилвах не лидера на Евророма, а човека Цветелин Кънчев“ интервю за в-к „24 часа“ на сайта president.bg с дата 5 май 2005
  12. ↑ Ангел Марин – президентът, който ще направи от България разграден затвор // www.razkritia.com, 12 май 2010.[неработеща препратка]
  13. ↑ Марин помилвал 7 пъти по-малко от предшественика си // Дневник.БГ, 5 февруари 2012.
  14. ↑ Указ № 252 за награждаване на о.р. генерал-майор Ангел Иванов Марин – вицепрезидент на Република България, с орден „Стара планина“ първа степен с мечове
  15. ↑ Първанов с благодарности към кабинета за ордена на Марин – news.bg от 10 януари 2012
  16. ↑ Първанов с благодарности към кабинета за ордена на Марин – news.bg от 10 януари 2012
  17. ↑ Първанов изригна: Борисов е циничен за пореден път – news.bg от 13 януари 2012
  18. ↑ Първанов изригна: Борисов е циничен за пореден път – news.bg от 13 януари 2012
  19. ↑ Марин върна ордена – news.bg от 13 януари 2012
  20. ↑ Борисов: Месото за кучето е като ордена за Марин – news.bg от 13 януари 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ангел_Марин&oldid=12243625“.