Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност
	Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност
Други имена	Ден на славянската писменост
Дата	24 май
	Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност в Общомедия

Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност^[1] е български официален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества делото на славянските просветители Кирил и Методий и българската просвета и култура, включително и създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа.

„	Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...	“
проф. Роже Бернар

Химн „Върви, народе възродени“[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Химн на българската просвета

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химна на Св. св. Кирил и Методий“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.

В други страни[редактиране | редактиране на кода]

През вековете Кирил и Методий се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Те стават знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Под влияние на българския култ те са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел II обявява двамата братя за „покровители на Европа“. Десетки народи, предимно в руското културно-политическо пространство през ХХ в. възприемат кирилица като писменост на своите национални езици. Сега 11/24 май се отбелязва в много държави Русия, Украйна, Беларус, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.

24 май като празник на братята Кирил и Методий днес се отбелязва и в Русия (светски и църковно), Чехия, Северна Македония (светски и църковно) и други славянски страни. В Русия се чества за първи път през 1986 г. (в тогавашния Съветски съюз) по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов – в Мурманск е най-северната точка, където има паметник на братята Кирил и Методий.

Като църковен празник Денят на Кирил и Методий се празнува в Русия от 1863 г., а за ежегоден празник на славянската писменост и култура е приет от 1991 г. Както първото честване в СССР, така и следващите имат „столица на празника“ – град, в който са концентрирани тържествата по отбелязването му, това през различни години са градовете Мурманск, Киев, Минск и други, а от 2010 г. за постоянна столица на празника е избрана Москва.

24 май като празник на светите братя Кирил и Методий е официален празник и в Северна Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България – с много цветя, песни и тържества на ученици и студенти. В центъра на Скопие има новопостроени монументални паметници на светите братя Кирил и Методий, както и на техните ученици – свети Климент Охридски и свети Наум. Такива монументални паметници има и в Охрид, където се пазят до днес мощите на учениците на Кирил и Методий – свети Климент Охридски – създателя на Охридската книжовна школа, и свети Наум.

В Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий има на Карловия мост в Прага, а в катедралата Свети Вит на Пражкия град на витраж е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.

Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред гроба на св. Кирил в църквата „Св. Климент“ (San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата. През 2010 г. тази литургия е извършена за пръв път съвместно от български и руски духовници.

Румънският парламент обяви със закон 24 май за Ден на българския език в Румъния.

Искания за обявяване на национален празник[редактиране | редактиране на кода]

Някои български учени, историци, общественици, културни дейци и политици поставят въпроса за превръщането на 24 май в национален празник вместо 3 март, обосновавайки се с довода, че българската писменост е най-значимото, успешно и трайно дело в хилядолетната история на България.^[2] Според тях 3 март следва да остане официален празник, но 24 май е по-подходящ за национален такъв.^[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Дуйчев, Иван. Из старата българска книжнина, т. II, С., 1944, с. 164 и сл.
Ангелов, Боньо. Към историята на празника на Кирил и Методий през Средните векове (В: Сборник в чест на акад. Александър Теодоров-Балан, София, 1955, с. 55 – 68)
Симеонова, Гатя. Проблеми на Кирило-Методиевата празничност. [Кн. 1]. С., Изд. на ЕИМ при БАН. 1993; Кн. 2. С., Изток-Запад, 2007.
Симеонова, Гатя. Денят на Кирил и Методий. С., Изд. на ЕИМ при БАН, 1994.
Чешмеджиев, Димо. Кирил и Методий в българската историческа памет през Средните векове. С., БАН, 2001.
Чешмеджиев, Димо. Култът на Кирил и Методий в Българското Средновековие. Slavica slovaca, ХLII, 2007, 1, рр. 20 – 36
Кръстев, Лука П. Досег. 11 – 24 май. Денят на Св. св. Кирил и Методий. С., Звездан, 2002.